Отопление

    Топлофикацията навлизат в домовете  през 60-те години на 20-ти век. Това налага изграждане на отоплителна система, която да осигури разпределението на подаваното отопление по жилищни блокове и сгради.

    Тръбите, които използват за направата на инсталациите са черни, в повечето случаи безшевни, а системата е щрангова. Горно – долно оттичане, казано на прост език. Топлата вода избутва студената и се получава циркулацията. В края на 90-те години и 2000-та година, топлофикация  смениха абонатните станции с нов вид, който може да работи и с колекторни системи. По този начин вече не е нужно материалите да са непременно метални. Тръбите може да са  полипропиленови (ППР, РРЯ), медни и неръждаеми.

    Проблемът на старите блокове е, че са направени с щрангове и ако се премине на колекторен тип трябва да се прокарат от площадката на етажа до всеки един апартамент и до всеки един радиатор по една подаваща и по една въртяща тръба, което пък от своя страна означава, че трябва да се къртят  улеи до всеки радиатор.

    Системата може да работи и с щрангове горно – долно, както и работи в момента. Новите материали са подходящи за тази система, като тръби за пренасяне на водата до радиаторите, но не излъчват толкова топлина, колкото старите метални тръби, с изключение на медните и неръждаеми тръби.

    Системите за парно отопление  на високите блокове са различни от панелните блокове и кооперациите. Цената за ремонт или подмяна на инсталации за парно се определя след оглед на мястото.